Родих се и умрях

"TILT" и "Сезонът на канарчетата"

Два различни периода в българската история- социализъм и преход.Проблема за оцеляването-преди и след.Главните герои в TILT са нормални момчета които търсят начин да оцелеят сами в един труден период от историята ни.Промяната на нравите базпорно им се отразява,те незаконно разпространяват порно защото мечтаят за скейтове-нещо ново и готино,нещо което ще ги приобщи.Сташ -Явор Бахаров се запознава с тихото момиче Беки,като приятеля му Дъвката-Александър Сано изревнува тъй като той отдавна я "загражда".Беки и Сташ се влюбват един в друг и това слага началото на проблемите им.Четиримата приятели -Сташ,Гого,Ангел и Дъвката решават да си съберат пари за да си направят бар.Дъвката ги предава като казва на полицията за нелегалното порно. Тримата приятели решават да заминат за ГДР и да се възползват от скорошното падане на Берлинската стена като работят във ФРГ,но пряват грешката да качат жена на борда на кораба.Беки е дъщеря на полковник и полицията се намесва в живота им-той прибира дъщеря си от влака и заплашва Сташ да замине и да не се връща.Животът в Германия не е това ,което са очаквали.Живеят заедно с още много български емигранти ,заплашвани от местната власт не за друго а за мръсотията в която живеят тъй като никой не чисти след себе си.Нашите трима герои се захващат осен с редовната си работа като гробари но и с чистенето.В България техен приятел е престъпника Змията.Типичен разбойник –кожено черно яке,зализана с гел коса,насмешливо и заплашително поведение  а да и обича всеки втори  като роден брат –поне докато е сигурен в него.Сташ пък не е толкова типичен персонаж-той е романтик ,мечтател но това вместо да го убие го прави по-силен.В Германия сякаш е в затвор –той е на изчакване докато това не е същото за Беки и за всички в България.Бедността нараства,но все пак има доста западни коли по улиците.Определени безскрупулни индивиди печелят от политическата промяна в родината.Когато се връщат в България Дъвката вече е сбъднал тяхната мечта –отворил е бар ,тилт значи нещо като game over в една стара игра-това е знака за провал.Дъвката е отворил бар и го е кръстил точно така,Беки е с него а баща и е шеф на групировка-колко типично.Сташ не се отказва от нея,бори се до последно,но може би не трябваше да се превръща в убиец.Той не е герой-и той е жертва на объркания морал на прехода и не само на него –объркания морал и на възрастта си.Веднъж решил че това еправилната постъпка значи е така-той иска справедливост и смята че е в правото си да я получи дори със собствени сили.Закона е мираж отдавна и полюсите на добро и лошо също,те се смесват в едно цяло.Това което е добре за мен е добро по принцип.Щом съм щастлив значи не съм сбъркал никъде.Дъвката пък е типичния тарикат той следва егоистичната мантра и затова оцелява в тези времена-той се подмазва на когато трябва и когато трябва,не зачита морал и е готов да убие приятел.Какви принципи?Каква нравственост?Каква честност?Думи непознати на родените от 80те и началото на 90те .В едно трудно,сиво ,мрачно време където единствената висша цел е елементарното човешко оцеляване духовните потребности сякаш изчезват,любовта,загрижеността,приятелството биват задавяни от меркантилност,егоизъм и жестокост.Същото е и в Сезонът на канарчетата.Главният персонаж-Малин е току що излязъл от затвора младеж защото е защитил майка си от изнасилване,пребивайки мъжа само за да разбере че майка му живее със същия.Той е разочарован,обиден и отвратен.В един жесток свят не би могъл да остане дете ,детето което майката се надява да прегърне.В един свят в който майка му от бедност и безсилие е принудена да дели дома си с пияница и грубиян  той губи своята любов и разбиране и се изпълва с гняв ,защото е безсилен да ги извади от мизерията.Той иска да открие баща си ,но разбира че не истинската любов на майка й е биологичния му баща а нейният първи изнасилвач –нима не е достатъчно веднъж да си жертва?Майка му решава да му разкаже историята на живота си за да разбере той защо е такъв какъвто е .Баща му се оказва един плейбой със самочувствието на някой с достъп до западни вещи ,считани тогава за същото каквото по –късно и скейтовете.Майка му е обикновено и наивно момиче ,чието хубаво лице я забърква в проблеми .Изнасилвача не е наказан,но тя е –с брак.Тя избягва от него и намира помощ само зада я предадат отново.Накрая на филма той случайно се среща с баща си и той му разказва уж виц –Вуте отива в Париж,минава през гробищата и вижда паметници на стари хора но на тях пише че ся живели по няколко години ,кой две,кой три,кой пет и гробарите му обяснили че това значи колко години са живяли добре и са били щастливи а той отговорил-ами че аз като умра какво ще пише-„Роди се и умря”.Малин не знае че този мъж е баща му ,качва се на мотора,бързайки да се срещне с момичето в което е влюбен но катастрофира.Филма завършва с фразата от вица.Но това е истината-Малин,Сташ,Дъвката и всички останали може би никога не са били щастливи и не са живели добре.Нито ден на пълно щастие,спокойствие и сигурност в страна и в свят в който човек за човека е вълк ,да оцелееш е на първо място и сакаш единственото.Любовта не е умряла,но сякаш е забравена в лутането ни  и желанието да грабнем това което смятаме че ни се полага,без да се тревожим кого ще нараним.

TILT  макар и първи филм за Явор Бахаров не е аматьорски,всички актьори,макар и млади са много истински и близки до оригинала-ние,младежите на България.Братя Чучкови не са пионери в киното но въпреки това филма е изпипан,историята,саундтрака също.Ролите са подбрани перфектно-Стайков е идеалния кандидат за противно ченге и престъпник,Радина Кърджилова със сладкото си излъчване на обикновено момиче също си паргнира чудесно на екрана с Явор Бахаров.

Сезонът на канарчетата събира на едно място безкарйно талантливите Параскева Джукелова,Невена Коканова,Пламена Гетова и Петър Попйорданов.Най-яркия филм на  Евгений Михайлов и определено най-силната роля на Параскева Джукелова.Стряскащи сцени ,сякаш една истинска история ,разказваща мрачната страна на социалистческия режим.Но сякаш нищо не се променя ,може би защото хората сме все същите.

Прогноза

"Магията е във връзката

между две стихии."

Вторият филм на младата режисьорка Зорница София след доста нашумелия по времето в което излезе -"Мила от Марс". Смея да твърдя ,че единственото общо нещо между филмите е режисьора и сценарист- З.София  и актьора Асен Блатечки.

Героинята във филма-Маргарита е особена и интересна млада дама,въпреки че почти не се държи като такава.Тя е оцеляваща и напориста,запознава се с фотографа Марко Матанич в Лондон и остава да живее при него,естествено те стават повече от съквартиранти.Те се разделят  и тя се присъединява към брат си в едно пътешествие със сърфове на турски остров.Део,играе брата на Маргарита-Виктор,Блатечки пък е Психопата-македонец ,Стефан Щерев -сърбина Горан- "Умирай трудно".

,а Юлиан Вергов-Робърт,Фитила-българин а да и летящия холандец ,който се рее по вълните ,който се оказва че не е точно това ,което изглежда.На Балканите като че ли всички сме такива.Стереотипите с които сме свикнали ни правят смешни в очите на Запада.Сърби,македонци,българи винаги сме спорели,заяждали сме се ,псували сме се и дори сме воювали.И защо го правим?Македонците са откраднали нашата история,сърбите използват нашата писменост -да така е ,както и руснаците но ние винаги трябва да се борим за надмощие тук ,където можем-"Кой лъже на Балканите?"

"Марко, нека аз ти кажа нещо

сега за българите.Ние, българите, сме най-старият

и известен народ на Балканите.Мога да ти дам много примери,

като лактобацилус булгарикус.Казва се "булгарикус",

не "македоникус", нито "албаникус"." Типичния български начин да обясниш колко велика нация сме-киселото мляко,компютъра а и отровния чадър.Претенциите ни за величие обхващат материалните блага или някоя стряскаща история например как български хан е пил от гръцки череп ,типично за македонците пък да крадат наши символи като светите братя на фона на комплекси за малоценност и непризнатост.Типично за сърбите да тъпчат нашето самочувствие опитвайки се да се докажат като по-велики и по-постигнали,само че българите сме част от ЕС и сме били европейци а сърбите все още не-е не е така.Ние никога няма да бъдем част от днешна Европа ,макар и като един от първите християнски,православни и с ясно установена писменост народи сме дали много на Източна Европа днес няма какво да предложим и страдаме от ниско самочувствие и сами оронваме престижа си в диви,балкански препирни,скандали и войни.

"група приятели от Балканите,които са тук на почивка

водят яростна словесна война.Малка война,която поражда големи въпроси.Имат ли балканските нации идентичност?

Защо толкова се боят да кажат, че си приличат?И най-важното -готови ли са да станат част от европейското семейство?"

Освен чисто геополитически аспект този филм има и философски,да,наистина...Начина по който живеят тези млади хора от Балканите е ден за ден.Това ни прави различни от хърватина,живеещ във Великобритания.Те се псуват,бият,пият и прегръщат и пътешестват,"играят" както казва македонеца.Ние живеем като деца и се караме като такива.Душите ни са различни,ние живеем трудно но като Питър Пан ,като безсмъртни и неуморно се опитваме да направим трудното си битие поне по-забавно.Отстрани изглеждаме странни,понякога извън контрол и рамка ,но това ни прави специални.Ние не сме европейци,не сме и араби,нито руси,нито турци ние сме българи,сърби и македонци.Три народа които наистина си приличат,но се и различават.     Маргарита не е типична българка,тя е бунтарка ,тя живее сред мъже-брат й и неговите приятели.Тя е свикнала на груб език,пиене,пушене и сърф.Всъщност това е модерната млада българска жена до 30 години, да кажем.Тя е преживяла почти всичко и видяла колкото се може повече.Тя е улична котка-не уличница,но където и да попадне тя ще оцелее.Македонеца е типичен балкански Психопат-да той е тая гад.Агресивен,флиртаджия,грубиян-такива има и българи.Сърбина пък се опитва да покаже колко добре говори английски и с българина -Фитила едва ли не се състезават,българина дори и да не разбира от нещо винаги трябва да покаже че го умее.Но всъщност и тримата не говорят правилен английски ,псуват се ,не се изслушват и репортажа на фотографа за Балканите показва нещо абсурдно и смешно.Една караница,която бледнее пред общите неща между тях.Любовната история се преплита интересно -тя тук не е основната тема.Живота си върви по един и същи ритъм дори хърватина да беше италианец а Маргарита сръбкиня а не българка те нямаше да са в центъра.Тяхната любов е странна,те в началото дори не се харесват,даже напрежението между тях не е физическо а чисто вербално.Но любов и желание за разбиране можеш да намериш и на най-странните места.